За мен

 Вместо аз да говоря сама за себе си, избрах да отговоря на петте най-често задавани ми въпроси от моите клиенти! Ако имате и други, пишете ми, ще им отговоря при първа възможност. 

Как започна всичко за г-жа Череша?

Отдавна започна – родена съм и отраснала в старата част на София в двуетажна къща, където имаме голям късмет да имаме мъничък двор. Той се превръщаше в сцената, на която играехме с моята приятелка (и сегашна асистентка в студиото). Правехме неща с ръцете си, обличахме куклите и украсявахме двора за партита на феи… Бяхме се научили да плетем гривнички и ги изнасяхме на Витошка, за да ги продаваме. Работилничката на г-жа Череша винаги е съществувала, просто не съм го знаела тогава!

Никога не ми е било скучно като дете. Винаги съм творила неща с ръцете си – шиех, плетях, рисувах – научих тези неща от майка ми и баба ми, те са естествени за мен. Така, когато трябваше да лежа почти през цялата ми втора бременност, постоянно нещо правех – аксесоари, украси за бебетата и за приятелки. Когато момичетата се родиха, моите аксесоари вече бяха известни, появиха се и хора, които не познавах, но бяха чули за мен и искаха да изработя нещо за тях или децата им, или пък да измисля украсата на празника им. Това бяха първите ми клиенти.

Как стана детски фотограф?

Когато синът ми беше на пет години заминахме за Южна Африка. Там открих детската художествена фотография, но все още не можех да снимам, имах „сапунерка”. Африка е страхотно колоритна страна, рисувах портрети на бременните африканки и техните бебета и ги продавах на туристи.

Интересът ми към фотографията, по-специално към детската фотография, се засилваше, купих си книги, започнах да чета, да гледам. Когато се прибрахме в България и се родиха близначките ми, вече бях решена да се науча и се записах при едни от най-добрите фотографи в България – Бони Бонев и Георги Величков – те са и първите ми учители, а първите ми модели бяха децата ми.

Така лека полека у мен узря тази идея – да съчетая нещо, което правя цял живот с нещо ново. Да създавам хубави неща и да оставям спомени, защото една торта се изяжда, но споменът за празника, снимките – те остават завинаги…

Нещата се случваха постепенно – отворих студиото на г-жа Череша, започнах да снимам, първо плахо, но после все по-уверено, успоредно не спирах да правя ръчно изработени неща.

Днес не спирам да се развивам, да мечтая, аз съм във вечно движение. Не ми е достатъчно само това, което знам, искам да знам още, да пробвам нови неща! Тези ми стремежи ме отведоха и в чужбина – специализирах фотография на новородени и бременни при Ана Бранд (САЩ), която е сред топ 10 фотографи на майчинството в света.

Последният курс, на който се записах, всъщност не е свързан с фотографията, а с безопасността – завърших курс по оказване на първа помощ за бебета и малки деца и така знам, че студиото ми е още по-сигурно място, защото това за мен е много важно!

Тези неща ми доставят невероятно усещане за прогрес, за смисъл – вече мога да си позволявам обучения и специализации в чужбина и планирам още и още такива, които чакам с огромно нетърпение.

Има ли деца, които не можеш да снимаш?

За тези години не съм могла да снимам деца, които се броят на пръстите на едната ми ръка. За мен няма невъзможно за снимане дете. Клиентите ми го знаят и ме търсят по много повече от един път – когато имат празник, когато имат нов член в семейството. Вече имам дечица, които съм снимала като новородени, а отиват на училище. Познават ме и ми имат доверие, това е много ценно за мен.

При мен идват клиенти, които водят бебета на 7-8 дни! Аз успявам да предразположа хората, смятам, че и с опита си на майка помагам на младите майки – учила съм хора как се повива бебе, как се държи, храни… Изисква се много подход, за да предразположиш току що родила жена, която вероятно има десет часа сън за тези дни, за да ти се довери. Аз имам този подход.

Понякога ми се обаждат за съвет за децата им и тогава разбирам, че отношенията ми с клиентите са много отвъд натискането на спусъка на фотоапарата и кристалния фокус. Това ме кара да се чувствам щастлива, удовлетворена, задължена…

Как се развива Работилничката ти днес?

Успоредно със студиото на г-жа Череша не спирам да развивам и Работилничката на г-жа Череша. Там творим, тя е нашият остров, на който създаваме красиви неща за всякакви хубави поводи, това ни прави безкрайно щастливи. Допълнително изработваме почти целия реквизит на самото фотографско студио! Декори, аксесоари, шием дрехи – много от нещата, които използваме в работата си, сме ги направили в Работилничката. Двете ми дейности вървят ръка за ръка и никоя не може напълно без другата.

Така създадохме верните си клиенти – хора, които ни се доверяват за снимане на празнични поводи, но и за украсата на партитата им.

Повече за работилничката ми, можете да научите тук.

Защо си Череша?

Вече само най-близките ми ме наричат Катя. Хората ме познават като Чери. Чери беше диво дете, все се катерех по дървета, огради, обичам простора, обичам да съм навън!

И … ами имах едно гадже, което все ме водеше в Панчарево на черешовите градини. После започнах да колекционирам всичко, което се сетите, в което има череши като мотив.

Името на бизнеса ми дойде от само себе си. Аз съм г-жа Череша!